Живяла някога една зла вещица. Тя много искала дъщеря й да има сини очи. Правила различни магии, но все не ставало. И затова вещицата намразила всички синеоки хора.

Накрая на една гора живеело едно момиченце на име Мориня. Тя била с много ярко сини очи. И затова всички я наричали Синеочка.

Един ден бащата на Синеочка тръгнал на дълъг път, но сега, както никога, не казал на дъщеря си какъв подарък ще й донесе.

Бащата заминал и Синеочка останала сам-сама вкъщи. Тя всеки ден излизала на пътя, присядала до едно изворче и чакала баща си.

Един ден на изворчето дошла злата вещица. Момичето вдигнало очи да я поздрави и вещицата занемяла от синеокия й поглед.

-          Ще ми дадеш ли вода?

Синеочка й подала съдчето с вода.

-          Мило дете, дай ми своята паничка да си занеса вода у дома – помолила я вещицата.

Синеочка веднага се съгласила и когато старицата запъхтяна се завърнала у дома, веднага забъркала нова, по-силна магия в съдчето на Мориня. Магията проработила и дъщерята на злата жена се събудила със сини очи, а Синеочка с черни очи.

Бащата на момичето се завърнал същия ден и не могъл да повярва, че неговото дете е загубило синия си поглед. Точно заради тези сини очи той обикалял и търсил синя кърпичка.

Когато Синеочка се видяла в бистрите води на изворчето – заплакала. Плакала дълго и сълзите отмили черния цвят. Отдолу пак грейнал синия цвят. Тогава вещицата разбрала, че добротата и невинността на Синеочка са развалили злата магия.