В едно далечно, далечно царство на име Някъде, живели чудни хора. То се намирало в Чудната планина. На това чудно място досега никой не бил ходил. Точно в средата на царството се намирал дворецът „Звездоброй”. Там цар бил Няма, а царица – Има. Царедворецът се казвал Някой, а гозбите в царството се приготвяли от готвачката Винаги. Домашни любимци били котаракът Нищо и кучето Нещо.

Царят и царицата искали много да си имат дъщеря, но в царството децата се раждали само от пъпките на червени макове, които растели в дъното на една пещера. Тя се намирала в края на царството някъде, а вратата й се отваряла след като се преминело едно изпитание. То се определяло от пазителя на пещерата – Големия ботуш.

Всяка сутрин, докато закусвали тетрадки със сладко от мастило, няма и Има се питали каква ли ще им бъде задачата. Готвачката Винаги знаела за техния проблем и се опитвала да им готви по-успокояващи ястия. Щом наближило време за изпитанието, те изпратили царедвореца Някой да го разучи, но Големият ботуш му обяснил, че царят и царицата трябва сами да отидат и веднага да започнат изпълнението му.

И ето... дошъл денят, в който царят Няма и царицата Има отишли при Големият ботуш. Той им казал, че царицата трябва сама да изкачи върха на Чудната планина и да донесе оттам златна роза, която расте на една скала. Царицата взела със себе си домашните любимци Нищо и нещо, за да й правят компания по пътя. Когато се изкачила на върха, Има видяла златната роза и я откъснала. Бързо се върнала в царството при Няма. Двамата заедно отишли в пещерата. Големият ботуш им показал техния мак. Те погалили пъпката му със златната роза и тя се разтворила. Вътре в нея лежало малко момиченце. Те я взели и я занесли в двореца „Звездоброй”. Кръстили я Отнищонещо и заживели щастливо с нея до дълбоки старини.