• Черничево, най - старото от тях, е било на мястото на днешния Циментов завод. Унищожено е към средата на века. Част от жителите му създават ново селище - Караатли.
• Малкото селце Ченталий е било разположено на десния бряг на река Марица. Жителите му са аргати в съседния турски чифлик. По - късно българите се преселват в новосъздаденото село Караатли (днешен кв. Черноконево). Според преданието, то носи името на първия българин, заселил се на това място, който яздел черен кон - от турски "кара ат".
• Кокарджа се е намирало на левия бряг на р. Марица. Името му идва от кокарджа - "пор". През 1893 година, при голямото наводнение, селото пострадало. Княгиня Мария-Луиза помогнала на населението с 1 000 лева и в нейна чест то било преименувано на Марийно (днешен кв. Марийно).
• Каяджик, най-голямото от трите села, е създадено около 1800 -та година на мястото на село Чанталий. Името му е свързано с близките варовикови хълмове "кая". С прокарването на Баронхиршовата железница през 1873 година, селото се разраства. От 1879 година то се натича Каменец (превод от Каяджик), а от 1908 г. - гара Раковски.

Основен поминък на населението е земеделието. В края на 19 век - началото на 20, особено се развива зеленчукопроизводството. Голяма част от обработваемите земи, са зеленчукови градини - "бахчи". Зеленчуци се отглеждат не само за собствена консумация, а и за пазара. През 1936 година в село Раковски е построена Консервна фабрика.

Друг поминък е вараджийството.

Населението се занимава и със салджийство - превоз на стоки по река Марица, но с прокарването на железницата този поминък отмира.

В края на 19 век се поставя началото на въгледобива в района. Постепенно се създават множество мини - частни и държавни. В тях намират препитание много от местните жители.

Богат е духовният живот на населението от селата Раковски, Марийно и Черноконево: първите училища са създадени преди Освобождението; откриването на читалищата започва в края на 19 век; след Освобождението са постровени първите църкви в Раковски и Черноконево.

През 1946 година възниква идеята за създаване на град, с вземането на правителствено решение първият български завод за изкуствени торове да бъде изграден в землището на село Раковски.

ТЕЦ "Марица 1", ТЕЦ "Вулкан", консервеният завод, продължаващото и след Втората световна война, строителство на циментовия завод "Вулкан" (село Марийно), са предпоставка да се обособи модерен за времето си индустриален център. На 3 април 1947 година, управата на село Раковски взема решение то, ведно с Марийно и поселището Вулкан, да се обяви за град с името Димитровград.

На 10 май 1947 година пристигат първите 40 младежи от Новозагорско, за да строят бъдещия град. Последват ги стотици техни връсници от 963 населени места на страната.

На 2 септември 1947 година Министерският съвет приема Постановление №3, с което: "Селата Раковски, Марийно (Хасковска област) и Черноконево (Чирпанска околия), се обединяват в едно селище, което се провъзгласява за град с името Димитровград.'

Национална бригада "Млада гвардия" гради Азотноторовия завод, Циментовия завод "Вулкан", ТЕЦ "Марица 3", Хлебозавода. Започват да добиват въглища новите рудници на "Марбас". Израстват първите големи жилищни блокове.

На 5 ноември 1951 година тържествено са пуснати в експлоатация АТЗ, ТЕЦ "Марица 3" и Хлебозаводът.