karavelovci.dir.bg

Легенди за Сътворението
Днес повечето учени вярват, че живите организми са еволюирали в продължение на милиони години. Някои хора обаче мислят, че живите същества са създадени в сегашния си вид от Бог или от много богове. Хората винаги са искали да узнаят как са създадени животът и светът, в който живеем. Своите идеи те остановяват на това, което са видели, или вярват, че е истина. Ние знаем например, че Земята се върти около Слънцето, но някога хората са мислели, че Слънцето преминава по небето, а Земята е неподвижна. Земята е кръгла, но когато хората са познавали само малка част от света, са мислели, че е плоска. Когато само преди неколкостотин години са били открити огромни останки на динозаври, много хора са вярвали, че това са кости на гигантски хора.

Някои легенди за Сътворението
Юдейските автори на “Битието” казват, че Бог е създал Небето и Земята от огромен океан. Стотици години преди това жителите на Месопотамия (сегашен Южен Ирак) са вярвали, че Земята и хората са създадени в резултат на война между боговете.
В легендите на американските индианци също се споменава за огромно море. Слънцето е създало Земята от калта на дъното на морего. Жителите на някои тихоокеански острови са мислели, че най-напред е била Великата пустота, от която светът бавно се е създал. В древните легенди на викингите също се говори за Великата пустота, от която е дошло първото същество – гигантът, наречен Йимир. Бог Один убил Йимир и направил земята и морето от неговото тяло.

Откритието на Дарвин

През декември 1831 г. 22-годишния есествоизпитател започнал великото си приключение. Чарлз Дарвин бил поканен да се включи в околосветска научна експедиция. Пътувал на малкия английски военен кораб “Бийгъл”. Пътешествието продължило близо пет години. През това време младият Дарвин изучавал растенията, животните и геологията на Южна Америка, Австралия, Нова Заландия и Тихоокеанските острови.
Дарвин не пътувал повече, но за тези пет години събрал достатъчно информация, за да създаде своята еволюционна теория. Един факт му направил впечатление: огромното разнообразие на видовете, които наблюдавал. Откъде са дошлиБ Мнозина други учени също си задавали този въпрос, но никой от тях не могъл да намери отговор. Дарвин бил особено впечатлен от група птици, наречени ченки. Той ги открил на Галапагоските острови в Тихия океан. По тази причина и сега ги наричат Дарвинови чинки. те толкова си приличат, че явно имат родствена връзка. Но имат клюнове с различна форма, което им помага да се хранят с различна храна – семена, насекоми и нектар от цветята.

Двадесет години размисъл
Дарвин предполагал, че чинките трябва да са произлезли от един вид. Размишлявал по този въпрос близо 20 години. Забелязал също, че фермерите отглеждали различни видове крави – някои за добро месо, други за по-маслено мляко. Изглеждало, че също както фермерите променяли качествата на кравите, така и естествените процеси можели да променят чинките. Той нарекъл този процес на промяната естествен подбор. Един вид чинки например развили дълъг тънък клюн, удобен за да бъркат дълбоко в цветовете и да пият нектар.
Дарвиновата теория все още е основа на идеите за еволюцията и ни помага да обясним развитието на живота в праисторическите времена.

В търсене на миналото
Днес учените непрекъснато научават все повече и повече за праисторическия живот и еволюцията. Те намират много останки от миналото, запазени в скалите. Вече са открити и начини за измерване на възрастта на тези скали и останки.
В съвременните изследвания на еволюцията се използва науката генетика. Основоположник на тази наука е един австрийски монах – Грегор Мендел. Той експериментирал, като кръстосвал висок и нисък вид грах, и открил, че някои от получените растения са ниски, други високи.
Други учени продължили работата на Мендел и открили, че характерни признаци като височина, цвят на кожата, косата и очите се определят от частици на клетките, които изграждат тялото на животното или растението. Тези частици се наричат гени.

Следи от миналото

Нещо от историята на миналото се е запазило в скалите, които образуват земната кора и по-точно нейния горен слой. С внимание и умение можем да прочетем много страници на тази история в скалите. Съществуват три основни вида скали. Някои са се появили под формата на изригвания от вътрешността на Земята, горещи и разтопени. Те се наричат вулкански скали. Други са съставени от миниатюрни частици, като пясък, които са се утаили във водата. Тези частици са се слепили и втъврдили, като са образували нови скали, наречени утаечни скали, защото са образувани от утайки. Третият вид скали е създаден от вече съществуващите скали – вулкански или утаечни, когато те са се променяли под действието на топлината, налягането и химичните въздействия вътре в Земята. Тези скали се наричат метаморфни.

Скални пластове
Нашата скална “книга” е направена от утаечни скали, образувани в течение на милиони години и подредени на слоеве, наречени пластове.
Обикновено най-горният слой е най-младият, а най-долният – най-старият. Но понякога гигантски по сила движения на земната кора могат в продължение на дълго време да нагънат тези скали и те да застанат перпендикулярно на отлагането или дори обърнати обратно, с най-стария слой отгоре върху по-новите.
Много утаечни скали съдържат останките на животни и растиния, живели в моретата през кредния период.

Вкаменелости

Знаем за праисторическия живот, тъй като останките от много растения и животни са се съхранили като вкаменелости обикновено в утаечните скали. Някои вкаменелости са само отпреди няколко хиляди години, но другите са се образували преди милиони години.
Повечето вкаменелости са се оформили, когато останките на животното или растението са били заровени в пясъци или наноси, обикновено във влажни места, например в блатата, по речното дъно или в морските плитчини, близо до брега. След време наносите се натрупват върху останките и ги вкаменявали.

Образуване на вкаменелости
Съществуват четири основни начини за образуване на вкаменелости. Някои са се превърнали в камък (вътрешна ядка), други – в черупки или отливки (външна ядка), от трети са останали само следи, а съвсем малко са се запазили като цели растения и животни.
Вкаменелостите са се образували по няколко начина. Костите или черупките на умрелите животни са запълвали с минерали от водата, в която са потъвали. Минералите се втвърдявали и ставали на камък. Костта или черупката се запазва втвърдена в камъка. Водата може да разствори тялото на животното или растението и минералите го замествата. Получава се каменно копие на оригинала. Или пък меките части на растението или животното се запазва в камъка. Често отпечатъкът се открива едва след разчупване на камъка.
Понякога умрялото животно или растение просто се разлага, като оставя вкаменена куха форма. Тя пък може да се запълни с минерали и се образува каменна отливка на оригинала.

Древни следи
Вкаменелостите са знаци, оставени от отдавна умрели животни и растения. Типични вкаменени следи са отпечатъците, оставени в кал, която после се е втърдила. Много често се оказва трудно да се определи какво животно ги е оставило.
Много рядко намираме изцяло запазени животни или растения. Насекоми или други малки организми понякога се намират запазени в кехлибар.

Откриване на вкаменелости
Вкаменелости могат да се открият почти навсякъде, където утаечните скали са на открито. Подходящи места за търсене са крайбрежните скали на морета и реки, както и каменелости. Това са останки от гори.
Не е достатъчно да се събират вкаменелости. Трябва да се отбелязва откъде точно са взети, в кой скален слой са намерени. В противен случай историята на скалата и нейните вкаменелости не може да бъде прочетена и записана.

Възстановяване на вкаменелости
Намирането и изкопаването на вкаменелост е само една част от проблема. Необходими са голямо умение и много знания, за да се подредят намерените разхвърляни кости и да се изгради скелет.
Голямо значение има доколкото внимателно са изкопани вкаменелостите. Трябва да се направят снимки и рисунки, точно записки, за да се знае в какво положение са били костите, когато са открити.
Често мъжките и женските екземпляри са с различни размери. Мъжките слонове са по-големи от женските, а женските паяци са по-големи от мъжките. такива разлики понякога водят учените до грешни изводи, че са намерили вкаменени останки от различни видове.

Почистване и корекции
Възстановяването на вкаменен скелет често изисква месеци лабораторна работа. Работници почистват костите. Те събират счупените части и могат да ги укрепят със стоманени пръчки. Ако някои кости липсват, те могат да направят копия от гипс или от фибростъкло. Например, ако са намерени костите на един преден крак, другият обикновенно е негово почти огледално копие.
Понякога е възможно да се направи модел на праисторическо животно. Учените, които са запознати с анатомията знаят какви мускули биха съответствали на даден скелет. За кожата може да се предполага каква е.
Голямата пещерна мечка например навярно е имала кожа и козина като съвременните мечки.
Изчезналите вече влечуги изглежда са имали кожа, подобна на тази на съвременните влечуги.

Животът в океаните

Най-старите известни скали са в Западна Гренландия. Възрастта им е приблизително 3570 милиона години. Какво се е случило през първите милиона години? Ние можем да възстановим вероятния ход на събитията от следите, оставени в скалите, и от това, което става днес.
В най-ранните си дни на Земята имало страшно много вулкани. Те са изхвърляли лава и скали. Изспускали са също и огромно количество пара и други газове. Парата бавно се превръщала във вода и образувала океаните, навярно преди точно 4000 милиона години.
Другите газове, изхвърлени от вулканите, са съдържали много от газовете, които намираме сега в атмосферата. Най-напред имало съвсем малко кислород, който е от съществено значение за живота. Той е бил “заключен” в океана, тъй като водата се състои от водород и кислород.

Постепенно натрупване
Светлината и топлината на Слънцето започнали да разграждат част от океанската вода и да се освобождава кислород. Той включвал озон – форма на кислорода. Този слой спирал по-опасните слънчеви лъчи. Без този озон живите същества биха изгорели. Някои форми на растителния живот се развили във водни плитчини, които все пак били достатъчно дълбоки, за да са защита от слънчеви лъчи. Те започнали да си осигуряват собствена храна, както правят и днешните растения, посредством процеса, наречен фотосинтеза.
Фотосинтезата също освобождава кислород в атмосферата. И така много бавно растенията изградили кислородния запас на Земята.
По онова време имало вече достатъчно количество кислород и озон – около една десета от настоящото количество – за да оцелеят растенията близо до повърхността на океаните, също както днешните микроскопични растения на планктона. Това се случило преди 600 милиона години, точно преди периода от земната история, който наричаме камбрий.

Животът започва

Животът не би могъл да се зароди на сушата, тай като в ранните години от развитието на Земята не е имало достатъчно кислород в атмосферата. Тъй че изглежда сигурно, че животът е започнал в океаните.
Доста време учените мислили, че животът зависи единствено от топлината и светлината на Слънцето, които растенията използват при фотосинтезата. Но през 70-те години в една от най-дълбоките части на океана, на повече от два и половина километра от повърхността му бяха открити живеещи там риби, гигантски червеи и раци. На такава дълбочина слънчевите лъчи не могат да проникнат.

Най-ранното доказателство
Някои от най-първите данни за живота идват от Австралия. Там учените са намерили кръгли по форма скали, наречени строматолити, които са на 3500 милиона години. Строматолитите са изградени от много прости организми, наречени синьозелени водорасли. Те образуват глинести слоеве в скалите и влажната земя. Принадлежат към царството на протистите. Подобни водорасли са намерени в Минесота в скали, стари 2000 милиона години.
Тези и други ранни форми на живот са били прости едноклетъчни организми. Вкаменелости от най-старите многоклетъчни животни, открити досега, са намелени в скали в Австралия и Нюфаундленд. Те принадлежат на същества, живели преди около 700 милиона години – медузи, някои разновидности на червеите и същества, сродни на морски звезди.

Животни без гръбначен стълб
Безгръбначни

Периодът от късния предкамбрий до началото на девона се нарича еера на морските безгръбначни, тъй като през това време те са били почти единствените животни в моретата.
Безгръначни са животните без гръначен стълб. Дори днес те са много повече от гръбначните – животни с гръбначен стълб.
В предкамбрия всички тези морски животни са имали меки тела. По тази причина съществуват съвсем малко вкаменени останки, главно като вкаменени следи, които показват къде животните са пълзели по морското дъно или са погребани в него.
В ранния камбрий животните започнали да развиват твърди части – черупки, варовикови тръбички или варовикови външни скелети. Тези твърди части били готови вкаменелости, тъй че имаме мног по-добра представа за животинския свят след това.

Мекотелите на миналото
В морето също така е имало и много мекотели. Днес живеещи мекотели са охлювите, преднохрилите, стридите, мидите и октоподите. Вкаменените мекотели включват животни подобни на много съвременни видове.
Два вида мекотели не съществуват вече, но често се срещат като вкаменелости. Амонитите са мекотели със завита черупка. Те са живели от девона до края на кредата. Били са различни по размер – от около 2 см в диаметър до 2 метра. Черупките им били разделени на камери, пълни с въздух или газ.
Единствен подобен вид мекотело, живеещо и днес, е наутилусът.
Белемнитите са имали черупка с формата на куршум и са били известни на хората, открили ги за първи път,, като дяволска мълния.
Меките им части са били навярно като тези на съвременните сепии.

Животни с гръбначен стълб
Развитието на гръбначния стълб е най-основната стъпка напред в еволюцията. Гръбначните – животни с гръбначен стълб – включват почти всички най-големи, най-активни и най-интелегенти животни. Много малко са гръбначните видове в сравнение с останалите. На всеки един гръбначен се падат 27 безгръбначни вида.
Много от безгръбначните имат скелет извън телата си, какъвто е случаят с твърдата кутикула на бръмбара. Проблемът с външния скелет е, че е като костюм броня – не се разтяга. Ако животното расте, то трябва да се освободи от обвивката си. Отдолу се появява нова, по-голяма, мека кутикула, която бързо се втвърдява и се превръща в нов външен скелет. Гръбначните принадлежат към по-голяма група, наречена хордови. Други три групи хордови живеят в морето. Те нямат истински гръбначен стълб, а вместо това имат примитивна крепяща гръбначна струна, наречена нотохорда. Тези групи включват жълъдоглавите червеи, асцидиите и ланцетниците.
Скелетът на гръбначните е вътре в тялото им, тъй че никога няма нужда да бъде сменян. Той расте с тялото на животното. Повечето скелети са от твърда, здрава кост, но има две група рибки, включващи миногите и акулите, с по-мек, жилав хрущял вместо кости.

Твърди външни обвивки
Малка част от гръбначните като костенурките, броненосците и някои динозаври развиват твърди костни пластинки или черупки, които им осигуряват защита. Основните нервни проводници в тялото на гръбначните животни се намират в гръбначния стълб. В края му към главата те се увеличават и образуват мозъка, който се предпазва от черепа. Друга основна особеност е кожата, която покрива тялото почти изцяло.
Тъй като гръбначните имат силен вътрешен скелет, много от тях могат да пораснат доста повече от безгръбначните. Това е много важно за земните животни, тъй като въздухът не дава на телата им онази опора, която дава водата. Развитието на мозъка позволява на гръбначните да извършват по-сложни действия от безгръбначните, които нямат истински мозък.
Знаем много малко за еволюцията на гръбначните. Вкаменелостите от най-ранните гръбначни са от някои примитивни риби, родствени на миногите и миксините. Те датират от преди 570 милиона години.

Риби

Първите риби са плували в моретата през камбрия. Те са били безчелюстни. Това са първите гръбначни с много ппросто анатомично устройство. Тъй като нямали кости, а само хрущяли, те са оставили малко вкаменелости. Има два вида безчелюстни риби, които още съществуват – миноги и миксини.
През силура се появяват четири класа риби с челюсти. Две от тях – с бодлива и пластинчата кожа, вече са изчезнали. Другите два класа съществуват и днес. Всичките четири класа са живели през девона. Този период често се нарича Ера на рибите, защото именно тогава рибите завладели океана и го владеят и до днес.
Рибите с хрущял вместо кости принадлежат на класа хрущялни. Днес риби от този клас са акулата и скатът. За разлика от другите видове риби, акулите и скатовете нямат въздушни мехури, които да ги задъражат в хоризонтално положение. За сметка на това те имат много мазнина, която е по-лека от водата.

Важното е да се плува
Казано накратко, акулата се държи във водата като плува напред. Ако спре да плува, тя потъва. Тя може да се завърти и да смени дълбочината бързо, но не може да плува назад. Има повече гръбначни същества в моретата и на суша. Има много хиляди вкаменелости от риби, някои от които твърде различни от съвременните риби. Но хората, които изследват океанските дълбини, непрекъснато намират непознати досега видове риби. Така че някой ден може отново да се удивим на някоя риба, която сме смятали за изчезнала като латимерията например.

Животът идва на брега

Преди милиони години растенията и водните животни преминали от солените морета в сладководните реке. Морските растения били прости, едноклетъчни организми. Първите големи растения, за които знаем, са растели в тресавища и торфени блата. Те били най-разпростарнените преди около 400 милиона години.
За 100 милиона години растенията излезли от блатата и покрили големи части от сушата. Като растели и се разпространявали, те все повече увеличавали съдържанието на кислорода в атмосферата, с което създавали по-добри условия за живот на Земята.
Първите сухоземни животни са били вероятно членестоноги – насекоми, паяци, ракообразни.

Перки като крака
Първите гръбначни, осмелили се да излязат на сушата, били двойнодишащибили двойнодишащите риби. Тези риби, някои от които все още съществуват, живеели в реки и сладководни езера. Както другите риби имат хриле да дишат под водата, така тези риби имат дробове да поемат направо въздуха. Някои съвременни видове не могат да дишат във вода. Перките им малко наподобяват крака. Рибите могат да ги използват за “ходене” по речното дъно или да се примъкват по земята.
След двойнодишащите риби идват земноводните. Жабите са земноводни. Те снасят яйцата си във водата и малките им, така наречени попови лъжички, живеят и дишат във водата. Като станат по-големи, им порасват крака, те излизат на сушата и дишат въздух.
Земноводните са се появили и развили по време на девона. За повече от 100 млн. години те господствали на сушата. Някои праисторически земноводни били доста големи – до 4 м дълги, докато други достигали едва 30 см дължина. Тези и много други видове са отдавна изчезнали. Но три групи земноводни все още съществуват: водните и сухоземните (крастави) жаби, тритоните и саламандрите и безкраките – земноводни, подобни на червеи – без крака.

Промяната

Животните излезли от водата и се приспособили към условията на сушата. Трябва да зняем как е станало това, за да разберем и как се е развил праисторическият живот.
Червеите се заравят в земята и техните тънки, гъвкави тела имат идеална форма за движение в почвата. Много птици спят кацнали на клони. Краката им са построени по такъв начин, че когато птиците спят, ноктите им се впиват още по-здраво в клона и не им позволяват да паднат.
Най-лесно е да се допусне, че червеят и птицата са били създадени да се заравят и да летят. Но истината е, че при еволюцията живото същество развива дадено качество, за да се нагоди към определен начин на живот.

Място под Слънцето
Всяко растение и животно има свое място в живота на Земята. Еколозите (учени, които изследват взаимоотношенията между организмите и околната среда) наричат това място ниша. Терминът ниша се отнася не само до конкретно място, но и до такива неща като храна и климатични условия.
Някои ниши са с доста голям обхват. Заекът например може да живее навсякъде, където има достатъчно трева или друга зеленина за храна. Но други са доста специализирани.
Коалата живее и се храни само на опрпеделени евкалиптови дървета. Кактусите цъфтят в пустинята, мангровите дървета растат само в блата.
Учените са открили, че различията във видовете се развиват по-бързо на острои или други изолирани места. Чарлз Дарвин отбелязал, че на Галапагоските острови са се развили четиринадесет вида чинки, всеки от които може да се храни с различна храна. Ученита смятат, че всички тези чинки произлизат от няколкото птици, кацнали на острова преди 5 до 10 милиона години. Птиците, които най-добре се справили във всяка от тези четиринадесет екологични ниши, са оцелели и са оставили най-голямо потомство.

Влечугите

Влечугите били първите истински земни гръбначни. Най-ранните вкаменелости от влечуги датират от преди 300 милиона години. Възможно е влечугите да са произлезли от земноводните. Една от важните разлики между земноводните и влечугите е снасянато на яйцата. Яйцата на земноводните, подобно на тези на водните животни, са меки и трябва да бъдат оплодени във водата, след като са снесени. Яйцата на влечугите и на птиците са обвити с мембрана или ципа и се оплождат преди да бъдат снесени. При птиците и много влечуги яйцето има друга външна обвивка – твърда черупка. Черупката или мембраната запазват яйцето от изсъхване, но му позволяват да “диша”. Кислородът може да влиза, а въглеродния двуокис да излиза.

Предци на бозайниците
Най-ранните влечуги изглеждали приблизително като дебели крокодили. През перма и ранния триас главните обитатели на Земята били наричани бозайникоподобни влечуги. Някои били много малки, но други били едри като носорози. Тези бозайникоподобни влечуги измрели още през триаса, но оставили своите наследници – първите бозайници.
Ранните бозайници били много малки. Истинските владетели на Земята през мезозойската ера били влечугите. Две групи се наложили измежду бозйникоподобните влечуги. Едната група съставлявали гущерите и техните потомци змиите.
Втората група включвала архозаврите, което означава древни гущери. Архозаврите живеели близо до реките и на морския бряг. Те прекарвали повечето от времето си във водата. Рибата била основната им храна.
Някои от тях си изработили особен пълзящ начин на ходене. Те били прародителите на днешните крокодили. Други архозаври развили дълги, мощни крака като тези на кенгуруто. Те станали предци на динозаврите.

Динозаврите
През периода от триаса до кредата климатът на цялата земя бил топъл и влажен. По това време сушата била един огромен суперконтинет, известен като Пангея. Динозаврите живяли навсякъде по този континент около 140 милиона години. Суперконтинентът се е разделил на две, като южната му част учените нарекли Гондвана, а северната – Лавразия.
Динозаврите имали всякакви форми и размери. Най-малките били колкото днешното пиле. Но много от тях били наистина огромни.
Най-големият бил ултразавърът. Това било най-голямото животно, съществувало някога на Земята. От муцуната до края на опашката дължината му достигала 35 м. Със своя дълъг врат то можело да гледа отгоре съвременна триетажна сграда.

Гиганти-вегетарианци
Имало два основни вида динозаври. Различавали се по формата на тазобедрените кости. Едните имали тазови кости, подобни на днешните гущери. Другата група имала птицеобразни тазови кости.
Гущеротазовите динозаври бивали месоядни и вегетарианци. Някои от тях, като диплодокът и брахиозавърът, били огромни, бавнодвижещи се тревоядни, които ходели на четирите си крака. Те имали остри нокти, с които разкъсвали плячката си, и остри зъби. Птицетазовите динозаври се развили по-късно от гущеротазовите. Подобно на тях, някои ходели на задните си крака, като игуанодонът. В тази група се включвали и тъй наречените адрозаври, които имали човка като на патица – но в нея имало близо 2000 зъба.
Съвременните влечуги са студенокръвни. Кръвта им е с температурата на въздуха наоколо. Те трябва да се постоплят на слънце или да се охладят на сянка или във водата. Бозайницити и птиците, които са топлокръвни, имат постоянна телесна температура. Някои учени смятат, че динозаврите са били топлокръвни.

Крилатите гущери
Докато ихтозаврите и плезиозаврите се устремили в дълбините на морето, други се издигали във въздуха. Те са наречини птерозаври, което означава крилати гущери или птеродактили, означаващо крилати пръсти.
Първите летящи влечуги просто планирали във въздуха, подобно на днешните летящи катерици. Те прекарвали живота си по дърветата и “парашутирали” от едно дърво на друго и към земята. Те живеели през триаса. “Парашутът” бил образуван от две кожени мембрани. Останки от такива влечуги са намерени в Русия.
Истинските птерозаври имали кожени крила, подобни на тези на съвременните прилепи. През 1971 г. един вкаменен скелет на птерозавър бил намерен заедно с естествената си кожа. Кожата била космата и учените смятат, че птерозаврите са били топлокръвни животни. Ранните птерозаври са имали зъби в клюновете си и дълги опашки. По-късните влечуги от този тип вече нямали зъби.
Най-малките птерозаври били с размерите на врабче. Най-големият птерозавър бил кетцалкоатълът, влечуго, подобно на хищна птица с размах на крилата 10 м. Това е близо три пъти повече от албатроса, птицата с най-голям размах на крилата 7,5 м. Той нямал опашка, но имал дълъг костен гребен в задната част на главата, за да пази равновесие.

Измирането
Една от най-голямите мистерии на праисторическия живот е кой е убил динозаврите. След като са владели Земята в продължение на повече от 140 милиона години, те измрели до един. Няма вкаменелости на динозаври по-късно от около 65 милона години.
Динозаврите измрели масово, на големи групи. Много други видове умрели по същото време, включително летящите и плуващите влечуги, птерозаврите, ихтозаврите и плезиозаврите. Амонитите, които изобилствали в океана след девона, също изчезвали. И все пак много видове животни оцелели, включително земноводните, птиците, коралите, крокодилите, бозайниците, змиите и костенурките.

Промяна в климата
Някои учени смятат, че огромен метеорит се е ударил в Земята и е променил климата. Той вероятно е взривил огромен облак от прах, който затъмнил Слънцето за години. Дори мощно вулканично избухване, като това на Сент Хелънс в САЩ през 1980 г., може да вдигне във въздуха прах, който влияе на времето. Други учени смятат, че вероятното обяснение е, че голямата промяна в климата на Земята била причинена от понижаването на нивото на моретата и движението на континентите. Към края на кредата много територии, които преди са се намирали в тропическия пояс, се отместили на север в по-студените части на света.
Един ключ към решаването на загадката е в находищата на вкаменени останки на динозаврите. Те показват, че динозаврите са живели до по-късно в тропическите области, отколкото в тези с умерен климат. Ако динозаврите са се хранели с покритосеменни растения, те са оставали без листа през зимата в умереноклиматичните зони, т.е. големите животни оставали без храна за цели месеци.

Птици

Птиците са произлезли направо от влечугите. Учените са имали късмет да намерят пет вкаменелости от предполагаемата първа птица. Открити са в Германия. Тази птица прародител е наречена археоптерикс, което значи древно крило.
Археоптериксът е бил голям приблизително колкото гълъб. Имал е пера като днешните птици, но костите му били тежки като на влечуго, а големият колкото пиле компсогнатус. Подобно на него, археоптепиксът вероятно е тичал по земята да кълве насекоми и други малки животни, с които се е хранил.
От по-късните периоди са запазени малко вкаменелости на птици, но те показват, че за 10 милиона години от археоптерикса са се развили всички четири на птиците, които познаваме днес. Това са малкото тегло, кухите кости, беззъбите клюнове, голямата гръдна кост, поддържаща мускулите на крилата.

Птицата хесперорнис
Много от първите птици имали зъби. между тях била нелетящата водна птица, наречена хесперорнис. Вкаменени останки от нея са били намерени в Големите равнини на Северна Америка. Тази птица имала формата на съвременната птица гмурец и някои екземпляри достигали до 2 м. големина. Тя имала 94 зъба.
Дори днес птиците имат много общи черти с влечугите. Най-очевидната прилика са люспите на краката на пилетата. Те са твърде сходни с люспите на влечугите.

Бозайници
След измирането на динозаврите Земята била завладяна от птици и бозайници. Бозайниците са животни, които раждат малките си, и майките ги кърмят с млякото си. Ранните бозайници са се хранели през ноща, отчасти поради по-големите от тях динозаври, които обикаляли през деня в търсене на храна.
Първите бозайници се появили през триаса. Те били малки животни подобни на земеровките.
Имало много двуутробни бозайници – животни с торба като днешното кенгуру. двутробните раждат малките си не напълно развити. Новородените се изкатерват в торбата на майка си, където се доразвиват напълно. Останалите бозайници, наречени плаценти, раждат малките си напълно развити.

Изолираните двуутробни
Плацентните бозайници претърпели по-успешно развитие в сравнение с двуутробните. Последните оцелели само в Австралия и Южна Америка, където били откъснати от съперниците си, плаценттните бозайници.
Преди около 64 милиона години бозайниците започнали да заемат нови райони. Много от живеещите тогава видове впоследствие изчезнали като мамутите и голямата пещерна мечка. Интересно е, че конете се развили най-напред в Северна Америка. Но там те измрели, след като са били разпространили по другите части на света, докато човекът не ги върнал в Америка преди 400 години.
Някои бозайници са се развили в моретата. Такива са китовете, делфините и морските свини, които така и не преминали към живот на сушата, и тюлените и родствените им животни, които раждат малките си извън водата. Най-ранните вкаменелости от китове датират от около 500 милиона години, а от тюлени – от приблизително 20 милиона години.

Движещи се континети
Континетнтите не винаги са били там, където са сега. В края на триаса те са били едно цяло и са образували суперконтинента Пангея.
През юрския период те се разделили. В продължение на милиони години се отваряло място за Атланитическия океан. Северна Америка и Европа се раздалечавали, както и Южна Америка и Африка. На юг Австралия, Антрактида и Индийският субконтинент се откъснали от Африка. Това движение на земните маси се нарича преместване на континентите.
Преместването на континентите имало огромно въздействие върху праисторическия живот. Пангея бил разположен много по на юг в сравнение с днешната суша.
Над по-голямата част от древния континент климатът бил по-топъл и по-постоянен от днешния. Ето в тези условия динозаврите царствали на Земята. Но с “разчупването” на Пангея континентите станали по-малки и климатът – по-студен. Много растения и животни не успели да се преспособят към новите условия.

Животни в изолация

Един важен резултат от преместването на континентите било изолирането на групи от растения и животни. Когато се отделила и изолирала, в Австралия имало двуутробни бозайници, а нямало плаценти.
В резултат на това двуутробни запълнили изцяло екологичните нищи, заети от другите бозайници на другите континети. Така се появили двуутробни мишки и котки, кенгуру, вместо сиви вълци. В Австралия, както и в близката й съседна Нова Гвинея, оцелели примитивните яйцеснасящи (еднопроходните) бозайници като птицечовката и ехидната.
Южна Америка е друг остров. До преди повече от два милиона години тя не е била свързана със Северна Америка. И тя е имала своите двуутробни бозайници като гигантските земни ленивци и тревоядни животни, подобни на носорозите. Една група от южноамериканските двуутробни – опосумите – оцеляла и до днес и се разпространила и в Северна Америка.

Хората идват
Когато Чарлз Дарвин публикувал за първи път “Произход на видовете” през 1859 г., много хора помислили, че той твърди, че хората са произлезли от маймуните, което всъщност Дарвин не искал да каже.
Три неща различават хората от майамуните те ходят изправени, използват оръдия на труда и контактуват помежду си посредством езика. Вкаменени скелети понякога могат да покажат дали собствениците им са можели да говорят или само да смутят. Формата на костите на краката показва дали са ходели изправени. Най-ранният остатък от хуманоид (човекоподобно същество) е открит в Етиопия през 1981 г. Той е на около 4 милиона години. Принадлежал на австралопитек, което означава южна човекоподобна маймуна. Най-ранните открити вкаменелостти пренадлежат на един от видовете австралопитек. Три други вида на австаролопитек открити в Южна и Източна Африка: първият живял преди около 3 милиона година, а другите два, които са изготвяли примитивни оръдия на труда – преди приблизително два милиона години.
Хората принадлежат на рода Хомо, което означава човек. Най-ранният човек бил Хомо хабилис (сръчен човек), който е живял в Източна Африка преди около 1 800 000 години заедно с един от видовете австралопитек.
Вкаменелости от Хомо еректус (изправен човек) са намерени по целия свят. Най-ранни екземпляри са открити в Китай и Индонезия. Най-напред са били известни като синантроп или Пекински човек и питекантроп или Явайски човек. Изправеният човек изработвал по-добри каменни оръдия и използвал огъня. Той скитал по Земята 1 300 000 години.
Накрая, преди около 300 000 години изправеният човек измрял и мястото му било заето от Хомо сапиенс (разумен човек). Една силна, груба разновидност на разумния човек е Неандерталецът, който е живял в Европа през Ледниковия период преди 75 000 – 35 000 години.

Бъдещето
Изучаването на праисторическия живот ни дава възможност да направим три извода. Първо, че хората са еволюирали съвсем наскоро в сравнение с геологичското време – целия период от историята на Земята.
Второ – че промените, които наричаме еволюция, се осъществяват изключително бавно. И трето еволюцията все още продължава.
За един невероятно кратък срок геологически погледнато хората са започнали да командват Земята. Ние оказваме много по-голямо въздействиена нашия свят, отколкото дори динозаврите. Хората са променили местностите, където са отишли.
Ние изсичаме тропически гори със скорост 12 хектара в минута по 24 часа на денонощие. По този начин унищожаваме екологичните ниши на милиони насекоми и други животни. И ако не сме предпазливи ще причиним катастрофа, голяма колкото двете най-големи масови измирания (глава - Измирането). Ядрена катастрофа като тази, която стана в Чернобил през 1986 г., може да причини поражения на целия живот на Земята.

Генно инженерство
Специалистите по градинарство и животновъдство вече могат да “подобрят” видовете си, за да помогнат на фермерите. Сега посредством процеса, наречен генно инженерство, учените се опитват да променят клетките, от които е съставен организмът. Това изглежда ще доведе до още по-големи промени в растителния и животинския свят.
Нашето собствено бъдещо развитие вероятно ще се промени, ако хората установят колонии на Луната и другите планети. Изследванията на Хаваите и Галапаговските острови показват, че новите видове се развиват най-бързо в островни съобщества.
Колониите на другите планети биха били островни съобщества от по-голям мащаб. Навярно след няколко милиона години ще има нови видове в рода Хомо.
Междувременно с всяка изминала година научаваме все повече за това как растенията и животните са се развивали в миналото. След време може дори да открием как е възникнал живота.