I. БЪЛГАРИЯ В СРЕДАТА НА ХIV В. И НАЧАЛОТО НА ХV В.

Управление на Михаил III Шишман. Война с Византия и превземане на част от Източна Тракия, мирен договор от 1324 г. Засилване на сръбската експанзия към Македония. Михаил Шишман се развежда със сръбската си съпруга Ана-Неда и се жени за сестрата на Андроник III – Теодора. Династични междуособици във Византия. България и Сърбия застават зад различни претенденти за престола. Андроник III става император през 1328 г. Антисръбски съюз между България и Византия. Битката при Велбъжд и смъртта на Михаил III Шишман. Спорове за престола. Кратко царуване на Иван Стефан, син на Михаил III Шишман. Андроник III превзема български градове в Тракия. Избор на ловешкия деспот Иван Александър за цар.

Начало на управлението на Иван Александър. Подобряване на отношенията със Сърбия чрез династичен брак. Успешна война с Андроник III. Потушаване на бунта на видинския деспот Белаур. Брак на Иван Александър с еврейката Сара-Теодора. Борби за византийския престол след 1341 г. между Ана Савойска (регентка на Йоан V Палеолог) и влиятелния велик доместик Йоан Кантакузин. Съюзен договор между Ана Савойска и Иван Александър през 1344 г. България получава области в Тракия. Иван Александър признава Стефан Душан за цар и издигането на Сръбската архиепископия в патриаршия. Признати са сръбските завоевания в Македония, срещу което България получава области, загубени след битката при Велбъжд. Търговски договор с Венецианската република. Иван Александър се оттегля от активна външна политика, но използва всяка възможност за намеса във византийската гражданска война. Достигнат е върхът на управлението на Иван Александър.

България в епохата на зрелия феодализъм. Засилване на сепаратизма на отделни владетели и постепенно разделяне на територията на България – отделяне на Добруджанското деспотство на Балик, Видинско царство на Иван Срацимир, син на Иван Александър. Засилване на културните процеси в България при Иван Александър (Лондонско евангелие, Ватикански препис на Манасиевата хроника). Мерки на царя и църквата срещу богомилите, адамитите, варлаамитите.

II. ВИЗАНТИЙСКИ МЕЖДУОСОБИЦИ И ПЪРВИ ЗАВОЕВАНИЯ НА ТУРЦИТЕ НА БАЛКАНСКИЯ ПОЛУОСТРОВ

Гражданска война във Византия след смъртта на Андроник III. Претендент за престола на малолетния Йоан V Палеолог е великият доместик и влиятелен земевладелец Йоан Кантакузин. Войната се води в Тракия и Македония и в нея по различно време и начин са въвлечени и останалите балкански царе – Иван Александър, Стефан Душан, както и други владетели. Продължава сръбската експанзия в Македония.

Първи набези на Балканите на турците от емирството Айдън с център Смирна под ръководството на Умур (1334–1348). Издигане на Османското емирство под ръководството на Осман I Ертогрул (1281–1324) и Орхан (1324–1360) и подчиняването на по-голямата част от Мала Азия. След смъртта на Умур османските турци застават начело на експанзията на Балканите. Йоан Кантакузин използва често както айдънските, така и османските турци в борбата си за престола.

Издигането на Момчил като владетел в Източните Родопи и Беломорието и борбата му срещу турците и Йоан Кантакузин. Смъртта на Момчил през 1345 г. и легендата за него.

Засилване набезите на османските турци на Балканите. Йоан Кантакузин предлага съюз срещу тях и иска от Иван Александър парична помощ за построяване на флот, с който да се възпрепятства тяхното проникване от Мала Азия. Иван Александър и Стефан Душан отказват помощ. Разединението на балканските владетели улеснява по-нататъшното османско проникване.

Нови борби за престола между Йоан V Палеолог и Йоан Кантакузин. Иван Александър и Стефан Душан подкрепят Йоан V Палеолог. Йоан Кантакузин вика на помощ Орхан. През 1352–1354 г. османските турци превземат крепостите Цимпе и Галиполи на едноименния полуостров и ги правят база за завоеванията си в Тракия. След обвинения за връзките си с турците Йоан Кантакузин напуска престола в Константинопол.

III. ПОСЛЕДНИ ГОДИНИ НА УПРАВЛЕНИЕТО НА ИВАН АЛЕКСАНДЪР

Разширяване на турските владения в Тракия и смъртта на Михаил Асен, най-големият син на Иван Александър, в битка с турците. Опит за българо-византийски съюз срещу турците през 1355 г., скрепен с брак на Кераца, дъщеря на българския цар, и Андроник, византийски престолонаследник. Смъртта на Стефан Душан и разпадането на сръбското кралство.

Османските турци под ръководството на Мурад I (1360–1389) завладяват голяма част от Тракия с главните й градове. Война между България и Византия за черноморските градове. Иван Александър вика на помощ турците, а Йоан V Палеолог – граф Амедей Савойски. България губи черноморските си градове. Временно присъединяване на Видинското царство на Иван Срацимир към Унгария. Неуспешен опит на Йоан V Палеолог да получи помощ от папата и западните държави срещу турците. Смъртта на Иван Александър през 1371 г. България отслабва и част от нейните владения в Тракия са вече под турска власт. Оценка на управлението на цар Иван Александър.

IV. ПАДАНЕ НА БЪЛГАРИЯ И БАЛКАНИТЕ ПОД ОСМАНСКА ВЛАСТ

Фактическо разделение на царство България на няколко независими части – Търновско царство начело с Иван Шишман, Видинско царство начело с Иван Срацимир, Добруджанско деспотство начело с Добротица, отвъддунавски Влахо-български княжества и независими сръбски феодали в югозападните български земи. Опит на братята крал Вълкашин управляващ в Приепско и деспот Углеша - в Серско да се противопоставят на турците. Битката при Черномен и разгрома на Вълкашин и Углеша. Засилване на турската експанзия на полуострова. Превземат се последователно отделни крепости и области. Упорита съпротива на част от местните управители, някои владетели стават турски васали (Крали Марко, син на Вълкашин, деспотът на Велбъжд Константин Деян и др.).

През 1373 г. Иван Шишман става васал на Мурад I и му дава за жена сестра си Кера-Тамара. Разногласия между Иван Шишман и Иван Срацимир. За кратко време Иван Срацимир присъединява София и областта. Иван Срацимир се отделя от Търновската патриаршия и подчинява Видинското царство на Константинополската патриаршия.

Обсадата на стратегически важната крепост Средец през 1382 г. и падането й под турска власт. Превземане на Солун през 1387 г. Турската експанзия продължава към сръбските земи. Обединените сили на сръбския крал Лазар и босненския Твърдко разбиват турските войски при Плочник.

Противоречия и липса на единство между Иван Срацимир и Иван Шишман. Поход на турските войски в Северна България – от Търновското царство отпада важната крепост Силистра с областта около нея, както и някои земи на Добруджанското деспотство. Иван Шишман се затваря в силната Никополска крепост.

Опит на обединените сили на сърби, босненци и хървати да спрат турското настъпление. Битката при Косово поле на 15 юни 1389 г. и убийството на Мурад I от сръбския войвода Милош Обилич. Наследникът му Баязид I Йълдъръм (Светкавицата) (1389–1402) нанася поражение на християнските войски. Пътят на турците към овладяване на западната част на Балканския полуостров и Централна Европа е открит.

Падане на България под турска власт. 1393 г. обсада на Търново. След тримесечна защита, на 17 юли Търново пада. Част от търновските първенци са избити, други са преселени в Мала Азия, патриарх Евтимий е заточен в Бачковския манастир. Турците атануват крепостта Никопол, в която се намира Иван Шишман. След кратка обсада крепостта е превзета. Иван Шишман се предава, царството е превърнато в турски санджак. Шишман управлявя за кратко района на Никопол до битката при Ровине на 17 май 1395 след която на 3 юни е посечен при Никопол. Край на Търновското царство. До края на 1395 г. е превзето Добруджанското деспотство. Иван Срацимир и влашкият войвода Мирчо стават турски васали. Пред лицето на турската опасност унгарският крал Сигизмунд (1387–1437) организира кръстоносен поход, в който участват много рицари от Германия, Полша, Италия, Франция. Иван Срацимир отваря вратите на Видин в подкрепа на похода. В битката при Никопол на 25 септември 1396 г. западните рицари са разбити. Веднага след разгрома при Никопол е обсаден и превзет Видин. Иван Срацимир е отведен в плен и хвърлен в затвора в Бурса, където е удушен по заповед на султана. Синът му Константин II Асен наследява престола и в периода 1402-1412г. действа като независим владетел. В 1413г. Муса Кеседжи предприема поход срещу Видин, Константин IІ Асен е прогонен в Унгария. Същата година султан Мехмед І побеждава Муса Кеседжи и сключва мирен договор с Константин IІ и останалите свои съюзни християнски балкански владетели. В 1417г. е потушавено въстанието на шейх Бедреддин Симави в североизточна България, следва поход във Влашко на султан Мехмед І. Възможно начало на ликвидирането на Видинското царство. При похода на Фируз бей към Влашко през пролетта на 1422г. Константин IІ Асен окончателно е прогонен и умира на 17.ІХ. в Белград. Край на Видинското царство. В 1430г. царството е превърнато в турски санджак.