Заблеяло ми агънце
На тодорови кошари
Като му агне заблея
Цялото стадо разблея

Тодор на агне продума
Агънце байно рогато
Защо ми жално заблея
Та ми стадото разблея

Дал ни ти трева свилена,
или зупта не стига?
Агънце жално продума,
байно ле бачо Тодоре,
къде е мойта майчица?

Тодор на агне продума,
Агънце байно рогато
Таз сутрин рано в неделя
Дойдоха трима търговци
шьепа алтъни дадоха
Рогуша на тях продадох.

Агънце жално продума,
помниш ли байно Тодоре,
когато Тунджа придойде,
синджир мостове събори,
Твоето стадо шарено
Отвътре като остана

Ти покрай пряга ходеше,
жално си милно плачяше,
моята майка Рогуша,
тя ти стадото преведе.

Помниш ли какво обеща,
каква ти беше думата?
Рогата ще и позлатиш,
краката ще и посребриш.
Защо я байно продаде,
на тези върли касапи?

Тодор си жално нажали,
с меден си кавал засвири,
като си с кавал свиряши,
сълзи му кавал обливат.