МЕСТОИМЕНИЯМестоимението е самостойна, изменяема част на речта, която замества име (съществително, прилагателно или числително). Някои местоимения имат форми за лице, число, падеж. Някои се менят и по род, а някои се членуват.
Видове
Според значението си местоименията се делят на:
- Лични местоимения - назовават участниците в общуването(аз, ние, ти, вие) и лицата или предметите,за които се говори(той, тя, то, те). В сравнение с останалите видове местоимения личните се характеризират с най-много граматични форми - за лице, число, падеж и за род. Във винителен и дателен падеж те имат по две форми - пълна и кратка - с еднакво значение в изречението. Пълните и кратките форми на личното местоимение се употребяват поотделно, когато пълната и кратката форма са употребени заедно те образуват специфична за балканските езици форма, наричана "УДВОЕНО ДОПЪЛНЕНИЕ".
- Притежателни - Изразяват отношение на принадлежност. По произход те са тясно свъразани с личните местоимения и освен род и число имат и категория лице. Формите на притежателните местоимения зависят от рода и числото както на притежавания предмет, така и на притежателя, когато той е в 3 л. ед. ч., напр. братът на Иван - неговият брат, сестрата на Иван - неговата сестра; братът на Иванка - нейният брат, сестрата на Иванка - нейната сестра. - мой, моя, мое, мои (ми); твой, твоя, твой, твои (ти), негов, негова негово, негови (му); неин, нейна, нейно, нейни (и); наш, наша, наше, наши (ни); ваш, ваша, ваше, ваши (ви); техен, тяхна, тяхно, техни (им).
- Възвратно лични* възвратно притежателни - Когато глаголното действие, излизащо от глаголното лице, т.е. от подлога, не пада върху друго лице или предмет, а се "възвръща" върху глаголното лице, тогава вместо лични местоимения за съответното граматическо лице за допълнение използваме възвратно лично местоимение. Възвратното местоимение има, както и всички лични местоимения, две кратки форми - за пряко допълнение се и за непряко допълнение си, като лице, число и род също така не се различават. - на него му, на мене ми, на нея и, на вас ви, на нас ни, на тях им и т.н.
- Показателни - те са местоимения прилагателни, т.е. те "указват" (без да назовават) някакъв признак(качество или свойство) на предмет или лице.
За Посочване на предмети и лица
Число Род За близост За отдалеченост
ед. м. този (тоз) тоя онзи оня
ед. ж. тази (таз) тая онази (оназ) оная
ед. ср. това (туй) - онова (онуй)
мн. - тези (тез) тия онези (онез) ония
За Посочване на признаци
такъв онакъв инакъв толкав (толчав)
такава онакава инаква толкава (толчава)
такова онакова инакво толкаво (толчаво)
такива онакива инакви толкави (толчави)
За Посочване на количество - толкова (толкоз)
- Въпросителни - при общуване чрез резта често се налага да питаме за неизвестни на нас лица, предмети, признаци. Тогава си служим с въпросителни местоимения. - кой, на кого, коя, кое кои, какъв, каква, какво, какви, що, колко, чие, чий, чио;
- Относителни - с помощта на словообразуваща морфема частица -то, прибавена към въпросителните местоимения, се образуват относителните местоимения. Частицата -то се присъединява към оформеното с окончание за род и число въпросително местоимение, така че всички относителни местоимения завършват на -то, а показателите за род и число (окончанията) са, така да се каже "вътрешни": който, която което, които; какъвто, каквато, каквото, каквито; чийто, чиято, чието, чиито същото се отнася и до старите падежни форми когото и комуто.
- Неопределителни - когато искаме да изразим неопределени лица, прдмети, признаци (качествени и количествени), ние си служим с неопределителните местоимения. Те се получават от от въпросителните посредством предпоставената морфвма ня-: някой, някоя, някого, нечии, нечия, нечио и т.н. Има и друг тип неопределителни местоимения, образувани също от въпросителни местоимения, но с помощта на други морфеми. Като се постави пред въпр. местоимение словообразувателната частица еди-, получават се неопределителните местоимения еди-кой, еди-коя, еди-кое, еди-кои, еди-какъв, еди-каква, еди-какво, еди-какви,, еди-колко, еди-що. Така е и с частицата -годе: кой-годе, какъв-годе, що-годе, колко-годе. Получават се неопределителни местоимения и като се прибави да е : кой да е, какъв да е, колко да е.
- Отрицателни - получават се от въпросителните местоимения с помощта на предпоставената частица ни-: никой, никоя, никое, никои; никакъв, никаква, никакво, никакви; ничий, ничия, ничие, ничии; николко
- Обобщителни - образуват се от частиците вся- което се редува с все- - всякои, всякоя, всякое, всякой, но може и формите - всеки, всяка, всяко, всички.
|
