ГЛАГОЛ
Глаголът е дума, която означава действие, извършвано или изтърпявано от някое лице, от някакъв предмет.
Ученикът чете. Книгата падна. Ученикът бе изпитан. Книгата бе прочетена.
Глаголът може също да означава поведение или състояние на някое лице.
Ученикът благодари. Ученикът мълчи. Ученикът седи. Ученикът спи.
ЛИЦЕ И ЧИСЛО НА ГЛАГОЛА
Лицето на глагола е свързано с речевата дейност на лицата, които участват в езиковото общуване
Първо лице е лицето, което говори или пише
Второ лице е лицето, с което се говори, на което се пише (слушащ, четящ). То е непосредствен участник в комуникацията.
Трето лице е лицето, за което двамата си говорят (пишат). То не е директен участник в комуникацията, макар че може да присъства в момента на говоренето като слушател.
Първото и второто лице са хора, непосредствени участници в комуникацията.
Третото лице, което не участва в комуникацията, може да бъде човек, но може да бъде и всякакво друго същество или предмет.
ВРЕМЕ НА ГЛАГОЛА
В българския език съществуват девет глаголни времена:
сегашно време - пиша
минало свършено време - писах
бъдеще време - ще пиша
минало неопределено време - писал съм
минало несвършено време - пишех
минало предварително време - бях писал
бъдеще предварително време - ще съм писал
бъдеще време в миналото - щях да пиша
бъдеще предварително време в миналото - щях да съм писал
СЕГАШНО ВРЕМЕ
Глагол в сегашно време означава действие, което се извършва в момента на говоренето, или състояние, което съществува в момента на говоренето (работя, лежа).
Освен това основно значение и тази главна употреба сегашно време има и други значения и употреби:
а) изразява една общовалидна истина [Човек се учи, докато е жив);
б) изразява обичайно действие, което се повтаря (всяка сутрин ставам рано, обличам се, закусвам и излизам):
В) изразява постоянно действие или състояние (дишам, зная, обичам);
г) изразява минало действие - това е сегашно историческо време (През 1878 година България се освобождава от турско робство),
д) изразява сигурно бъдещо действие (Утре отиваме на Витоша);
е) изразява близко бъдещо действие (Идвам след малко);
ж) изразява заповед (Вземаш пари, отиваш в магазина и купуваш захар!);
з) изразява едно обяснение, разяснение (Вземате трамвая, слизате на третата спирка и тръгвате наляво.).
МИНАЛО СВЪРШЕНО ВРЕМЕ
Глагол в минало свършено време означава действие (Д), извършено и завършено преди момента на говоренето. (Говорих по телефона.)
Конкретният момент в миналото, когато е извършено и завършено действието, е ясно и точно определен. Този момент може да
бъде изразен винаги, когато говорещият и слушащият намерят това за необходимо:
Вчера говорих по телефона. Снощи в 9 часа говорих по телефона.
БЪДЕЩЕ ВРЕМЕ
Глагол в бъдеще време означава действие (Д), което може или което трябва да се извърши след момента на говоренето (МГ).
Действието може да се осъществи, но може и да не се осъществи.
Ще пиша писмо. Ще замина за Варна.
Формите за бъдеще време се образуват с помощта на частицата ще и формите за сегашно Време на глагола:
ще работя ще работиш ще работи
ще работим ще работите ще работят
Да обобщим!
ГЛАГОЛИ
1 Определение:
Части на речта, които откриваме с въпроса ,, Какво прави?”.
2.ЛИЦЕ НА ГЛАГОЛА
ед.ч. мн.ч
1л – аз пея 1л. - ние пеем
2л. – ти пееш 2л. –вие пеете
3л той, тя, то – пее 3л. – те пеят
3.Число на глаголите
Единствено число – когато действието се извършва от един предмет – ед.ч.
Множествено число – когато действието се извършва от много предмети – мн.ч.
4.Време на глагола
Когато действието се извършва в момента на говорене и пред глагола може да се постави думата СЕГА, казваме, че глагола е в СЕГАШНО ВРЕМЕ
Момчилсега чете книга.
Когато действието се извършва преди момента на говорене и пред глагола може да се постави думата ПРЕДИ, казваме, че глагола е в МИНАЛО ВРЕМЕ .То бива два вида:
- МИНАЛО СВЪРШЕНО – изразява действието в минало-
то, което е свършило преди момента на говорене.
Той вече поля цветята.
- МИНАЛО НЕСВЪРШЕНО – изразява действието в миналото, което е продължавало в момента на говорене.
Тогава той още поливаше цветята.
Когато действието ще се извърши след момента на говорене и пред глагола може да се постави думата ЩЕ, казваме, че глагола е в БЪДЕЩЕ ВРЕМЕ
Мая щесвири на пиано.
5. Правопис на глаголите
1.Глаголите, които в 1л.ед.ч. имат окончание – А ,в 3л.мн.ч. се пишат с –АТ, когато окончанието е –Я се пишат с – ЯТ
аз плета те плетат
аз вървя те вървят
2. Глаголите, които в 1л.ед.ч. имат окончание – М ,в 3л.мн.ч. се пишат с –АТ или ЯТ,
аз давам те дават
аз стрелям те стрелят
3. . Глаголите, които в 1л.ед.ч. имат окончание – М ,в 1л.мн.ч. се пишат с – МЕ, когато в 1л.ед.ч. имат окончание – А или –Я ,в 1л.мн.ч. се пишат с – М
аз рисувам ние рисуваме
аз вървя ние вървим
аз пиша ние пишем
СПОМАГАТЕЛНО ПРАВИЛО:
Няма глагол, които да завършва на Ъ.
|
